И нека слънцето обилно пада,
с лъчи върху душата млада.
Просто изкам да те отвлека,
в обиятя си да те облека
и на тихо място да те заведа.
И нека там даз е прохладно
та да мога да те целувам жадно.
Да има там висока трева,
по която да щтъпуркаме с крака
и да сме обградени от гора.
Да не живееме със време,
то е едно излишно бреме.
Тормози ни и ни мори
като тихичко гори
и от липсата му ме боли.