Когато нощем всичко спи,
знам, че бодуваш и ти.
А навънка дъжд вали.
И мислите в главата ми,
чужд човек реди,
гледам тъпо голите стени.
Съжалявам за всичките вреди,
но безвъзвратно ме плени
и нежно умъртви
Аз, мислейки за своя ден свещен,
се надявам, утре да съм вазроден.
Просто някак променен.
Да не милея по всяко бяло,
да се варна в моето тяло
и всичко да е едно цяло..